Чаршафите кафеви, живота ми лайнян






"Това ли е човекът, сътворен
да властва над земята и морето,
небесния простор да покорява,
да търси смисъла на вечността ?"


(Едуин Маркам - Човекът с мотиката)




ако миризмата на собствените ти лайна
е единственото удоволствие което изпитваш
докато лежиш в болничното легло
и чакаш смъртта да те навести
тогава може би бог няма да ти се
разсърди ако му теглиш една ругатня
нито сестрата ще ти се обиди
ако я ощипеш по гъза докато ти сменя катетъра
най-много съседа ти по легло
да се разбучи задето смърди така на говна
но шанса да му мине бързо също е голям
защото може би и той самият 
всеки момент ще се се насере 
а 
ако имаш и късмета 
това наистина да се случи
тогава можеш да му го начукаш 
на тоя кретен (въпреки че му е минало бързо) 
и да не спреш да му се подиграваш
докато и ти и роднините му 
го чакате да умре 
от някоя от тия болести
от които умират хората
и 
когато се разправиш с тоя приятел
и се върнеш към самотата в леглото си
не бива да мислиш за греховете които си сторил
защото смъртта на обича страхливците
които цял живот са ги плякали
а предпочита смелчаците
дето са шибали другите


Импотентният



 когато името му е 
вече забравено
той отваря прозореца
и започва да крещи нейното


Кралете от надежда





те няма да ви подадат ръка 
когато имате нужда
нито ще спрат да ви помогнат
ако сте закъсали край пътя
те няма да се държат добре
с дъщерите ви  
нито ще си направят труда 
да разберат имената им
те не са като синовете ви
и не учат в елитни колежи
във вените им не тече 
кръв като вашата
нито сърцата им 
са пълни с любов
във вените им тече хероин 
а вместо сърца 
имат ями пълни с отпадъци
защото
те са деца на кварталите
и родителите им не са
принципни граждани
те са израснали
в люлин дружба и младост
обеля слатина и надежда
телата им не са добре охранени
защото се хранят с лайната си
но въпреки всичко
те решават да ви го начукат
и размахват
средния пръст на ръцете си
заразяват със спин
дъщерите ви
и завират хуьовете си
в гъзовете на жените ви
защото те са деца на кварталите
и знаят как 
да се справят с проблемите

Вариации по евангелие от матея

тази вечер христос
 ще слезе на земята
но няма да превърне
  водата във вино 
 ще си поръча текила от бара 
 ще обърне две шибани водки
 и докато зяпа краката
 на някоя курва
 ще напудри 
 носа и венците
след това 
ще повърне на пода
ще омаже
брадата си свята
и малко преди да си тръгне
ще отвори уста
и ще каже
господи тате
за чий кур ми е рая

Нощ

съседите се ебат
в тишината
на няколко метра
от неподвижния труп
само стената им пречи
да видят човека
сложил край на живота си
пред очите на никого
с усмивка в ръцете
и малко трева
сега всичко е минало
и нищо не предстои
освен че
след няколко часа
светофарите пак ще ги пуснат
хората ще излязат от блока
и на никой няма да му пука
ча съседите се ебат

Тези шибани гълъби

не искаме ли
прекалено много
от тези шибани гълъби
не стига че не им даваме
да ни серат на главите
а и им държим сметка
че вечно са гладни

Заминаване

прахта
по старите семейни албуми
захвърлени в шкафа
до масата
прозореца леко открехнат
и топлия глас от колоните
отдавна забравени прибори
от потъмняло сребро и стомана
в кухнята тясна варосана
мивката чашите каната
портретите
по хладилника и
тавана
дивана дрехите банята
плесента по стените
и ваната
и тихата песен
на сградите
всичко това
зелепено
с лепило
към белите страници
на
албума прилежно подвързан
и захвърлен
под дрехите
в сака ми

Харуки Мураками

ако някой ден срещна
Харуки Мураками
ще го заведа до колата
на вуйчо ми
там ще пием бензин
и ще ближеме гума
докато той ми
говори за себе си

Асансьор

не скърца вече
по етажите
изгнилото въже
на
асансьора
отказаха се хората
от него
след тридесет години
служба
сега вратите му
не се отварят
и прах танцува по прозорците
семействата ги няма също
заминали на дълго пътешествие
отвъд асфалтовата улица
отвъд градинката със люлките
единствено
по домофоните личи
че тук живеели
са хора
не скърца вече
по етажите
изгнилото
въже
на асансьора
прерязано виси
във мрака
и слуша
шепота
на мъртвите


Гоблен с коне и градинка

тя стои до перваза с цветята
и гледа децата пред блока
мисли за изгубения живот
и шие гоблен с коне
когато конците й свършат
ще продължи да шие с вените си
когато и те свършат
ще се застреля
Каруцата


Знаеш ли след два дни заминаваш
ще ми бъде много трудно без теб
не знам какво ще правя
недей така ще ти мине
не се притеснявай както на кучетата
им минава така и на теб
може ако имаш малко воля
бъди мъж
виж аз много те обичам
но не искам да бъдем заедно
след два дни заминавам
и може би никога повече
няма да се видим
ако искаш мога да си извадя сърцето
и да ти го дам от уважение
не благодаря
сърцето ти ще подскача
в ръката ми и ако го изпусна
ще се изцапа
но виж мисля че ако ми дадеш
малко от червата си
наистина ще ме зарадваш
заповядай бръкни
и си вземи колкото искаш
.
.
.
благодаря
готов ли си
да
мисля че си избрах
топли са
така ли
да
не знаех
радвам се че се видяхме
тръгвам си и повече
никога няма да се видим
добре
довиждане
довиждане
а забравих след като
се разделим започни
животът си от начало
и си поживей добре моля те
ще видя
не обещай ми че ще го направиш
обещавам

вече съм сам и не си говоря с момичето
излизам забравям да затворя вратата
вървя
търся дърво
след известно време намирам стар бряст
изпикавам се на него
вали сняг
пикая много дълго
към края започвам да се въртя в кръг
струята изписва думата мъж върху земята
щастлив съм
изваждам червата й от джоба си
правя примка
окачвам я на един голям клон
и с усмивка на лице се обесвам
вече съм мъртъв
повече не съм жив
вися на червата и се поклащам в очакване
след половин час минава каруца
с двама цигани в нея
свалят ме от клона
и тримата поемаме по дългия път
към моя нов живот

На гарата в Лиеж


липсват ми
панелните усмивки
на сградите
и миризмата на отчаяние
като че ли тук
всички
са обречени
на щастие





Урок по самоубиване

той ще стане

да си намаже
филия с пастет
ще отвори прозореца
да изпуши цигара
ще се изпикае
от терасата
върху гадните хора
и ще притисне
ръце към очите си
да
точно така би направил
човек
ако е решил да се самоубие
възпитано





Стопанинът на падналата къща



в черния двор без ограда
до падналата вече къща
последният стопанин е орисан
да бди над мъртвите си братя
в пожара всички изгоряха
а той остана да я пази
старинна къща без мазилка
с лица по черните первази
замръзнали в копнежи и тревоги
тук няма възрастни и млади
тук всички хора са еднакви
във танцa на смъртта - прокажен
а той седи и се усмихва
печално - сякаш ще заплаче
но с горда стъпка се раздвижва
и търси труповете даже
стопанинът на падналата къща
със лапи мокри в тишината
разкъсал своята верижка
със сенки от тъга се слива
и с черна алена усмивка
лети из двора без ограда
той чака утрото да дойде
и гледа как животът му догаря
след време всичко ще разчистят
и нова къща ще издигнат
и няма никой да си спомня
че тук живяло е семейство
със своите деца и куче
Писмо

когато те зърна

сърцето ми се
превръща в Сергей Бубка
а тялото ми крещи
възкресение







Пейзаж с възрастен мъж и трамвай


преместихте ли се на гъза ми
преместихте ли се на гъза ми
гадни линии на живота
се питаше
възрастния човек
докато слизаше
от трамвая
а по дланите му
избиваха капчици
пот
от лятната жега
Натюрморт с ташаци


имате ли албуми
на Taschen
попита Калата
не
а
албуми с ташаци
да
отговори продавачката
и си вдигна полата

Декларация за правата на човека


и в Париж
има цигани
Аз също мразя себе си и искам да умра


повечето хора
не осъзнават
че докато четат
дневника
на Кърт Кобейн
в един момент
ще стигнат до страница
на която пише
повечето хора
не осъзнават
че две големи
парчета корал
оцветени в кафяво
и
прикрепени
към черепа
на малко дете
могат
да го превърнат
в елен


Стълбите

мазетата
живеят под сградите
понеже са много
тежки
и трудно
се качват по стълбите
тези които
все пак
стигат догоре
ги преименуват на тавани
Битие


не мога
да приема
себе си
не защото
не се харесвам
а защотo
не се побирам

Когато човек не може да умре живее


когато човек
не може
да умре
живее
Картина с врата и прозорец


ако възрастна жена
живее на
първия етаж
и използва
прозореца като врата
никой няма да забележи
ако обаче опита да
ползва вратата като
прозорец
всички съседи ще се
обадят в полицията
и ще съобщят
че е извършен обир

Улична история


едно изгубено
куче
видя бележка
на която пишеше
че е изгубено
прочете я
и
осъзна
че животът
му е безмислен

Произход на видовете


харесвам панелните
сгради
защото
се взират в небето
без да го
отразяват
ако
хората можеха
така
щях да
харесвам и
тях