Каруцата


Знаеш ли след два дни заминаваш
ще ми бъде много трудно без теб
не знам какво ще правя
недей така ще ти мине
не се притеснявай както на кучетата
им минава така и на теб
може ако имаш малко воля
бъди мъж
виж аз много те обичам
но не искам да бъдем заедно
след два дни заминавам
и може би никога повече
няма да се видим
ако искаш мога да си извадя сърцето
и да ти го дам от уважение
не благодаря
сърцето ти ще подскача
в ръката ми и ако го изпусна
ще се изцапа
но виж мисля че ако ми дадеш
малко от червата си
наистина ще ме зарадваш
заповядай бръкни
и си вземи колкото искаш
.
.
.
благодаря
готов ли си
да
мисля че си избрах
топли са
така ли
да
не знаех
радвам се че се видяхме
тръгвам си и повече
никога няма да се видим
добре
довиждане
довиждане
а забравих след като
се разделим започни
животът си от начало
и си поживей добре моля те
ще видя
не обещай ми че ще го направиш
обещавам

вече съм сам и не си говоря с момичето
излизам забравям да затворя вратата
вървя
търся дърво
след известно време намирам стар бряст
изпикавам се на него
вали сняг
пикая много дълго
към края започвам да се въртя в кръг
струята изписва думата мъж върху земята
щастлив съм
изваждам червата й от джоба си
правя примка
окачвам я на един голям клон
и с усмивка на лице се обесвам
вече съм мъртъв
повече не съм жив
вися на червата и се поклащам в очакване
след половин час минава каруца
с двама цигани в нея
свалят ме от клона
и тримата поемаме по дългия път
към моя нов живот