Стопанинът на падналата къща
в черния двор без ограда
до падналата вече къща
последният стопанин е орисан
да бди над мъртвите си братя
в пожара всички изгоряха
а той остана да я пази
старинна къща без мазилка
с лица по черните первази
замръзнали в копнежи и тревоги
тук няма възрастни и млади
тук всички хора са еднакви
във танцa на смъртта - прокажен
а той седи и се усмихва
печално - сякаш ще заплаче
но с горда стъпка се раздвижва
и търси труповете даже
стопанинът на падналата къща
със лапи мокри в тишината
разкъсал своята верижка
със сенки от тъга се слива
и с черна алена усмивка
лети из двора без ограда
той чака утрото да дойде
и гледа как животът му догаря
след време всичко ще разчистят
и нова къща ще издигнат
и няма никой да си спомня
че тук живяло е семейство
със своите деца и куче