Чаршафите кафеви, живота ми лайнян"Това ли е човекът, сътворен
да властва над земята и морето,
небесния простор да покорява,
да търси смисъла на вечността ?"
(Едуин Маркам - Човекът с мотиката)
ако миризмата на собствените ти лайна
е единственото удоволствие което изпитваш
докато лежиш в болничното легло
и чакаш смъртта да те навести
тогава може би бог няма да ти се
разсърди ако му теглиш една ругатня
нито сестрата ще ти се обиди
ако я ощипеш по гъза докато ти сменя катетъра
най-много съседа ти по легло
да се разбучи задето смърди така на говна
но шанса да му мине бързо също е голям
защото може би и той самият
всеки момент ще се се насере
а
ако имаш и късмета
това наистина да се случи
тогава можеш да му го начукаш
на тоя кретен (въпреки че му е минало бързо)
и да не спреш да му се подиграваш
докато и ти и роднините му
го чакате да умре
от някоя от тия болести
от които умират хората
и
когато се разправиш с тоя приятел
и се върнеш към самотата в леглото си
не бива да мислиш за греховете които си сторил
защото смъртта на обича страхливците
които цял живот са ги плякали
а предпочита смелчаците
дето са шибали другите