Балада за добри - уродът създал света
гора
два клона
си говорят
единият
описва
другият
слуша
***
в неделя поп ставри
почина
опита се няколко
пъти
да отлети от земята
но не успя
на сутринта
мръсните цигани
го зариха
пръстта над него изстина
и се втвърди
след време поникна
и трева
синът му бе сляп
и глух
едното му око
кучето го
беше изяло
а слухът
по рождение му
бяха отнели
грозно дете беше
и криво и пусто
без кожа
по мускули се беше
родил
и по мускули живя
нечистоплътен
недомислен и
гузен
вечер се прибираше
след дълго
скитосване и
баща му го биеше
с мисъл
караше го да се
моли
после го плюеше и
заспиваше
легнеше ли
дълго време
не ставаше
тия мигове
добри не можеше
да изпусне
добри беше името
на синът на ставри
грозно момче
грозно и криво
недомислено
та легнеше ли баща му
малкият урoд излизаше
да се разкарва
из тъмните
улици
градът спеше
и в тези мигове
той беше свободен
ходеше гол из тях
и се търкаляше в
калта
ядеше изпражненията
на мъртвите кучета
и с усмивка
посрещаше утрото
хората сутрин
зърнеха ли го
доповръщаше им
се
и го заобикаляха
като че ли и
той бе куче
проскубано краставо
синъо
добре си живееше
добри
но баща му почина
та му се наложи
да проси
не изкарваше много
защото бе грозен
и по устата му винаги
лайна имаше
засъхнали
сиви
опустели
срамно изглеждаше
но за себе си
високо мнение имаше
зърнеше ли някоя
локва
мигом скачаше в
нея
след това излизаше
и чакаше да
изсъхне
един ден
му се присъни бог
и той като него
с лайна намазан
под очите му сенки
кирлив
слаб
очите му червени
като бедра на
девственица
присъни му се
и му вика
ела момчето ми
прегърни ме
целуни краката ми
нозете ми
усети топлината на
дланите ми
а добри седи и го
гледа
очите му с гурели
гладен
но с усмивка
на лицето
взира се и се чуди
какъв е пък
тоя на пикня
мирише
плешив
ама на бог
прилича
странна работа
почуди се още
малко та
го прегърна
прегърна го
и го стисна
да се стопли
но на бог обятията
студени
студени и мръсни
погнуси се добри
и го пусна
после го пита
какво искаш
да ми кажеш
боже
нищо момчето ми
нищо
чудя се
само
какво се чудиш
боже
чудя се
защо не убиваш
защо не измъчваш
хората
а само в лайната главата
си
ровиш
да убивам ли
че какво означава това
боже
да убиваш момчето ми
е като да
кърмиш
като да кърмиш
на вола децата
на вола ли
почуди се добри
но бог си замина
и нищо повече
не му рече
на сутринта стана
синът на ставри
и хвана гората
вървя няколко дена
после полегна до
едно дърво
и
заспа
спа дълго
също като
баща си
после се разбуди
и продължи
да ходи
нещо го
глождеше
от няколко дни
вътрешно не
му даваше мира
след срещата му с
бог тялото му се
промени
дълго се куми
уродът
и накрая откри
растеше му
кожа
но не човешка
по груба
по твърда и
черна
като на диво прaсе
като на мъртва сърна
мършата
почуди се добри
защо му е кожа
и си продължи
по пътя
минаха няколко дни
и стигна до един град
огледа го
странен град беше
като че ли
небето над него
с червен цвят
бе оцветено
навлезе добри
из улиците му
поразгледа ги
но не го впечатлиха
прахта
същата като във родния
му град
лайната на кучетата
на вкус
по-кисели
от родните
разочарова се
и седна на земята
да мисли
но какво да мисли
той уродът
мозъкът му
с форма на круша
душата му празна
седя така на улицата
и гледаше стените
на сградите
нощта настъпи
но той не помръдваше
и в един миг
от нейде надойдоха
девици
голи
дебели
на всичките
бедрата им червени
грозна гледка
надойдоха около
добри
и той ги спогледа
та си спомни на
бог въпроса
ядоса се
и стана
счупи едно стъкло
и взе парче
в ръката
си
подгони девиците
урoдът
и ги наряза всичките
до една
на парчета ги наряза
и ги изяде
голямо клане беше
кръв много изтече
но нищо не го впечатли
размахваше стъклото
и режеше
на моменти даже
крещеше
добре дошли
във царството на
дионис
добре дошли
чеда мои
думите сами излизаха
от
устата му
значението им
той не знаеше
след като свърши
с клането
легна и си почина
на другата сутрин
стана но
градът го
нямаше
мъгла бе придошла
от небето
и застилаше
светът
добри погледна
тялото си
и се уплаши
кожата бе
покрила изцяло
голите му мускули
на глиган приличаше
почуди се
още малко
та се разсмя истерично
след това
продължи
не усещаше вече
нищо
не помнеше
баща си
земята си
скиташе се
като грешник
и разкъсваше
плътта си
опустя света
и хората изчезнаха от него
само
добри остана
след години
храната свърши
и започна с пръст
да се храни
лайна дори
нямаше
постепенно
зeмята се сви
и изчезна
остана само един
клон
един клон
едно листо
и на него
добри
усмихнат
грозен
седи и се клати
козината го топли
но плътта под
нея я няма
козина и кости
а между
тях въздух
дълго седя
добри така
много време изкара
без нищо да прави
и накрая бог
му се яви отново
и му рече
здравей чедо
как си
добре съм боже
ти как си
ох чедо
умирам
та идвам да се видим
за последно
някой трябва
да ме замести
а като
гледам
то хора не останаха
вече
само ти си
чедо
та
на теб се пада честта
да сътвориш земята
на мен ли
че какво означава
да сътворя земята
боже
но бог
беше
изчезнал
не продума вече
мъглата закри
и клона на който
добри живееше
дойде мрак
синът на ставри заспа
заспа и
засънува как
сваля
козината си
и лети върху нея
лети над земята
а под него спомените
му танцуват
тревата от
гроба на баща му
кучешките изпражнения
кръвта
на девиците
плешивото теме на
бог
и всичко което
животът
му бе показал
сънува дълго
но повече не
се събуди
изгни уродът
и малко след това
дойде краят
на света
***
поп ставри
беше самотен
мъж
като млад
за малко се беше оженил
но жена му
да вземе да
умре докато
ражда
та детето им
и то с нея
замина
дълго се чуди
ставри
как ли щеше
да изглежда
ако се беше родило
живо
много му се искаше
да го зърне
пораснало
и тази мисъл
го натъжаваше
дълго
след това
остаря
та
се качи в планината
и там
започна
да рисува
дълго рисува
попът
преди смъртта
да го прибере
дълго рисува
и много платна
остави
след себе си
***
казват
че
ако тръгне из
горите
човек
все още
може
да чуе
легендата за
добри
разказват я клоните
шепнат я
но малцина
имат способностите
да я усетят
камо ли да я разберат
някои казват
че добри
бил син
на поп ставри
нероден син
с тяло на урод
който живеел
само в картините му
други казват
че добри
никога не се е
раждал
а поп
ставри
никога не е
рисувал
кое е истина
кое не е
никой не може
да каже
едно само
се знае
за гората
и клоните
добри си
остава
единственият
им
създател
със засъхнали
лайна
около устата
с круша
вместо
мозък
с трева
поникнала
върху
пресния му
гроб