Смокинята и есенните деца
Късните
есенни деца
отвориха
утробата на
своята майка
и излязоха да се
нахранят
в мрачния
град
прежаднели
дълги
години се
скитаха
и събираха
необмислените
следи на
своята
девственост
едното извади
окото си
и
го загуби
а другото
го последва
онемяло
от щастие
след това
смъртта ги намери
и дари със
утеха
така минаваха
мигове
а майка им
в очакване да чуе
вести от тях
бе зашила своята
утроба и
излегнала се
на сянка
тъпчеше
празният си
търбух
със смокини
след време
едно куче
мина
и ги съзря
да лежат
на ръба на
вековна скала
посивели
мигновенно
ги напъха
в устата си
и прелитайки
през запустелите
празници
на своите
близки
ги
занесе обратно
при самотната
им
майка
тя ги
погледна
усмихна им се
и се зарови
в
земята
идната есен
червеите се
преродиха
в
смокини
а от утробите
им
излязоха
слепи деца
зажаднели
за щастие
накои от
тях
се превърнаха
в божества
и живяха
щастливо
други
не намериха себе си
и отсякоха
дървото
под
което се бяха
родили