Панорама от спирката на 306
тихата самота
по ъглите
сред мрака
отдавна заключена
в голямата стая
където
като малки играехме
с Гошето
той се пропи и замина
за някаква страна
неизвестна
аз все още съм тук
но живея във блока остреща
сутрин
докато
отивам на работа
често си мисля
за Гошето
дали просто
не умря от
препиване
и не е в никаква
страна неизвестна
а лежи във Орландовци
неподвижен
докато майка му
храни помярите
и
чака панелите
да я смачкат
та
да изтрият болката
от сърцето й