Пророкът или безполов некролог на двадесет и седем годишен художник
‘’Мразя себе си и искам да умра’’
Кърт Д.Кобейн
черна къща
в черен град
вали
черни хора
на бял фон
в къщата
баща и син
между тях маса
на масата нож
бащата гледа сина
сина гледа земята
ще се самоубиеш
ли
пита бащата
не
ще те обичам
да те заколя ли
не
прегърни ме
бащата взима ножа и заколва
сина си
изнася тялото навън
черно
бяла стая
в бял град
не вали
бели хора
на черен фон
в стаята
майка с нероденото си дете
между тях
стената на корема й
и
малко кръв
майката бърка в себе си
пита
да те извадя ли
не знам
ще те извадя
по - добре изчакай
бърка много навътре
напипва нещо като
въже
стиска го
и го издърпва
пъпна връв
без бебе
на нея
гола и хлъзгава
но с лице
усмихва й се
и казва
така е като бързаш
жената я взима
и с усмивка
на лице се
обесва на
нея
бяло
пазар
много хора
черно - бели
бащи
майки
деца
всякакви
уроди
еднополови
безполови
многополови
красиви
грозни
ходят и
се бутат
един друг
между
тях
хиляди
чувства
и те ходят
и те се бутат
с дрехи
облечени
всякакви
видове
тъжни
весели
какви ли не
на средата
на пазара
две празни
сергии
на едната
с кръв
написано
тук преди
няколко дни
ставри
продаваше
човешки сърца
на другата
написано
с лайна
тук на ставри
жена му
раждаше
клиенти
безцветно
празна стая
без стени
без под
и без таван
тясна
на средата
човек
без пол
без лице
и без дрехи
кален
в едната си
ръка държи
четка
в другата
платно
замислен
да рисува ли
да не рисува ли
оставя боите
и си ляга
на сутринта
го намират
мъртъв
около тялото
му картини
много картини
всичките
или черни
или бели
тук - таме
само
някоя черно - бяла
идват дебели жени
гледат ги
радват им се
и квичат като
прасета
след време
идват още
дебели жени
започват да
подреждат картините
и на всяка
висока цена слагат
хора от
цял сват се сбират
гледат ги
с възхищение
повръщат
и с усмивки
на лица
говорят на себе си
авторът им мъртъв
лежи
в гроба
а на земята
платната му
променят сезоните
втренчени в тях
мъже стават жени
деца прерязват гърлата си
баби тичат голи
по поляните
късат меса от
гърдите си и пеят
всички са щастливи
а на никой и през
ум не му минава
че художникът е имал
щастливо детство
и просто е рисувал
себе си.